Сутрин ставате и се обличате за важна работна среща. Влизате в новото си БМВ 7-ма серия и натискате стартовия бутон - нежния звук на двигателя едвам достига до ушите ви благодарение на шумоизолационните материали, бавно изтегляте големия автомобил от гаража и сте на пътя. Без значение от пътната обстановка, пътните знаци и изненадите на пътя вие сте се погрижили за всичко - ABS-то ще се справи при рязко спиране, ESP-то ще вкара колата в пътя при буксуване, асистентът за разпознаване на знаци ще ви информира, когато сте в нарушение,  дори в "слепия" ъгъл не може да се скрие нищо, което да ви изненада, даже автомобила може да спре, ако сте се разсеяли и на пътя излезе нещо изневиделица. Общо взето погрижили сте се за всичко. Пардон погрижили сте се някой друг да се погрижи за всичко. Шофирането не ви ангажира по никакъв начин! Абсолютно спокойствие, нищо не може да ви смути по време на вашето шофиране - пълна радост, вие сте необезпокояван от външните ситуации....... Общо взето даже ни ви и трябва да книжка за да стоите зад волана на този .... да го наречем автомобил. Има един виц на Шкумбата - "не карам аз, караш ти!" - казва пияния пътник на пияния шофьор. Защо да не ударите една чаша червено вино по пътя след работа, а защо не цяла бутилка. Ако още е невъзможно да си кръстосате краката по турски и да дръпнете едно силно кафе - спокойно, догодина ще може. Хах, автомобил, който може да се управлявя от напълно некомпетентен за това човек.
Радостта от шофирането - радостта е чувство, усещане, а шофирането е действие - усещането от действието. Радостта от действие, което не извършвате вие - за каква радост от шофирането говорим тук? А от къде впрочем идва тази радост, след като действие няма?! Може би от това, че няма действие. Шофиране без шофиране - звучи ми абсурдно. Да погледнем другата крайност - един спортен автомобил, пригоден за рали. Спартанската атмосфера вътре може да те принуди да избягаш, крещеейки за едно малко удобно столче с мека облегалка, но въпреки това шофьорите успели да докарат всички тези автомобилни клетки до финала са щастливи, защото благодарение на липсата на подобни асистентни по рутинни шофьорски действия са се докоснали, до класическата дефиниция за автоматична мобилност - голия автомобил, самодостатъчен да те накара да усещаш неговото управление - Радостта от шофирането. Колко иронично изглежда - колкото по постно е оборудването толкова по голяма е радостта. Тук не визирам детайлите, които улесняват всички, второстепенни действия в един автомобил, като климатична инсталация, автоматизирано управление прозорците и т.н., а тези които заместват рутинните действия на един водач на МПС - съблюдение на пътната обстановка и предпазване на останалите участници в движението. Ако от БМВ усещат радостта като едно безучастно предвижване, благодаря, предпочитам Ауди!



За текста съм използвал 7-ма серия, защото в нея има най-много екстри, иначе това се отнася за всички автомобили на този производител.